Korean War overview | The 20th century | World history | Khan Academy

Korean War overview | The 20th century | World history | Khan Academy

SUBTITLE'S INFO:

Language: Bulgarian

Type: Human

Number of phrases: 427

Number of words: 2618

Number of symbols: 13005

DOWNLOAD SUBTITLES:

DOWNLOAD AUDIO AND VIDEO:

SUBTITLES:

Subtitles prepared by human
00:00
Преди да стигнем до реалния конфликт на Корейската война, нека да се опитаме добием представа за историческите обстоятелства, които довеждат до Корейската война. Ако се върнем в края на 19-ти и началото на 20-ти век, Корейския полуостров, там където днес са Северна и Южна Корея, са били окупирани от японската армия. След това през 1910 г. Корейският полуостров бил формално присъединен към Японската империя. Японците са тази колониална, тази империалистична сила тук. И те остават на власт на Корейския полуостров чак до края на Втората световна война. И вероятно тук си струва да кажа, даже може би си заслужава да се направят няколко видеа за това, че японската окупация не е била приятна окупация за корейския народ. Те експлоатирали корейския народ по няколко начина: принудителен труд; принудителна проституция; опитали се да изкоренят корейския език и корейската култура. Това по никакъв начин не било приятна окупация.
01:01
Те не били приятни империалисти. Но бързо преминаваме напред до 1945 г. Знаем, че Япония загубва във Втората световна война. Двете основни държави победители от страната на Съюзниците, които са действали в тази част от света, са Съединените щати и Съветския съюз. И така през 1945 година Съветският съюз идва отгоре (от север). Това са те, идващи отгоре. По-късно се появяват американците, идващи отдолу. Те превземат първо Япония. Значи това е САЩ. И те естествено, както си спомняш, в този момент, въпреки, че това е един вид началото на Студената война, по време на Втората световна война Съединените щати и Съветският съюз са съюзници. И така, Съединените щати един вид казват на Съветския съюз: "Защо просто не спрем на 38-ия паралел?" И Съединенти щати дори не мислили, че Съветския съюз ще спре там. Но всъщност, те го направили. От гледна точка на Съветския съюз – счита се, че те спрели там. Защото Съединените щати не пристигнали там по същото време. така че на практика е нямало кой да ги спре да отидат още повече на юг.
02:02
Но се вярва че Съветският съюз искали да изпълнят своята част от уговорката, така че да могат... така че те да получат доверие като страна в преговорите в Европа, и може би да вземат повече в Европа, което е може би по-важно за Съветския съюз. Така че след Втората световна война Северът, който сега е Северна Корея, става територия под влиянието на Съветския съюз. Всичко под 38-ия паралел остава под влиянието на Съединените щати. Съветският съюз, по същество, поставя този джентълмен тук да ръководи Северна Корея, Ким Ир Сен, или тази част от Корея, намираща се на север от 38-ия паралел. По това време на него се гледа като точка, където Съветският съюз и Съединените щати се срещат и където трябва да спрат. Не е създаден, за да бъде разделителна точка на страната. Но както ще видим, той става именно такава разделителна точка на страната. Съветският съюз издига Ким Ир Сен. Той създава, по същество, комунистическа диктатура на север. Той е баща на настоящия лидер на Северна Корея (през 2011 г.) Това е бащата на Ким Чен Ир. Той е назначен на север,
03:04
а на юг, ако се придвижим малко напред – до 1948 г., се прави опит за избори, но тези избори са сериозно нагласени, и този джентълмен Синман Ри идва на власт. И дори да изглежда като добър, приятен човек, той всъщност е доста безмилостен и единодушно е считан за деспотичен човек и от двете страни. Пак казвам, това е една от тези ситуации, когато наистина не можеш да кажеш кой от тях е добрият и кой лошият, защото и двамата са направили доста гадни неща един на друг, на войниците от двете страни, и на невинните граждани. Но Синман Ри идва на власт на юг, и неговото най-привлекателно качество за американците е, че той не е комунист. Така че имаме следната изграждаща се ситуация: комунистически Север – над 38-ия паралел; некомунистически Юг, контролиран от Синман Ри, подкрепян от Съединените щати. Другото нещо, което се случва, е, че Съветският съюз помага да се изгради армията на Северна Корея. Съединените щати не подкрепят до такава степен
04:06
изграждането на силна южнокорейска армия. Така че започва да се получава дисбаланс между армиите на север и на юг. И естествено, всяка една от страните... Ким Ир Сен иска да обедини Корея под неговото командване, под комунистическо управление. Синман Ри иска да обедини Корея под своето автократично управление. Така че и двамата поставят войници по продължението на границата. През цялото време има престрелки по продължението на границата. И само за да ти дам контекст, защото вероятно си казваш: "Чакай малко, нали Корея е точно до Китай, какво става там?" Ако отидем до Китай през 1949 г., комунистите идват на власт, има гражданска война между комунистите, водени от Мао Дзедун, и националистите, водени от Чан Кайшъ. Мао Дзедун идва на власт. Той иска да подкрепя комунистите в Северна Корея, особено поради факта, че някои от тези комунисти в Северна Корея са воювали на страната на комунистите по време на гражданската война в Китай.
05:10
Така че това е важен фактор. Мао Дзедун има интерес да разпростира комунизма. Той не харесва американците в Южна Корея. И изпитва някаква лоялност към комунистите от Северна Корея. Сега превъртаме напред до 25 Юни 1950 г. На Север има масово... Има много... Северът... Северно-корейската армия... Не се казва Северна Корея на този етап. И двете приемат себе си като Корея -- съревноваващи се правителства на Корея. Армията на севера е диспропорционално по-силна от тази на юга. Така че те нахлуват. Те виждат това като техния шанс да обединят полуострова. По същество, те почти успяват да щурмуват през Корейския полуостров. Веднага след като това се случва, Обединените нации и по-специално Съединените щати... и това е така, защото на този етап, Съветският съюз бойкотира Съвета по сигурността, така че дори не могат да сложат вето над решението. Обединените нации незабавно започват да осигуряват морска и въздушна подкрепа за южнокорейците.
06:11
Но неравенството е толкова голямо, че севернокорейците просто продължават да вървят напред. Само за няколко дни, буквално до 1-ви юли, Съединените щати решават да използват сухопътни сили... Това е защото имаме значителни сухопътни сили в Япония, което не е много далеч. И само за да погледнем нещата от по-глобална перспектива, ето това тук е Корейският полуостров, а това е Япония. Може би трябваше да намеря карта с по-различен мащаб от този. САЩ имат военни сили в Япония, които те могат да изпратят, така че и американците се включват... те се включват в голяма степен още много рано, но това не спира Северна Корея за известно време. Така че Северна Корея стига... те успяват да окупират целия Корейски полуостров, освен североизточната му част. Те стигат чак до тук. Тук се намира град Пусан, а това се нарича Пусански отбранителен плацдарм. И тук в Пусанския отбранителен плацдарм има известно... силите на САЩ и Корея се обединяват и успяват да спрат Северна Корея,
07:12
и това е един вид позиционна война за няколко месеца, но по време на позиционната война САЩ успяват да... особено ООН, но и САЩ успяват да съберат значителни войски, в рамките на Пусанския плацдарм, и даже в този момент САЩ и силите на ООН преминават под командването на Дъглас Макартър, генерал Дъглас Макартър, който е много интересна личност. До този момент той управлява Япония с желязна ръка. Той е много популярен в САЩ. Настоящият президент Труман, един вид има трудности да контролира Макартър, особено по време на Корейската война. Ще видим, че Макартър наистина превишава правомощията си в хода на войната. В този момент Южна Корея и американците са притиснати в ъгъла ето тук в Пусанския отбранителен плацдарм. Изглежда, че Северна Корея е близо до победата, но САЩ успява да събере сили.
08:12
И Корейската война наистина започва да прилича на играта "Риск" (стратегическа игра). Не знам дали някога си играл/а играта "Риск", но когато някой е на ход, той може да разположи своите сили, но после те се разпръскват твърде много. И тогава другата страна може да отвърне. Ще видим, че до края на Корейската война имаме това назад-напред между комунистите от Севера, подкрепяни от китайците, макар че китайците още не са влезли официално във войната; и американците на юг. Първото наистина много умно нещо, което прави Макартър, е да каже: "Вижте, вместо да се опитваме да си пробием пътя с бой през корейските сили, които са ето тук, вместо да се опитваме да воюваме с всичките тези корейски войски ето тук, защо просто не ги заобиколим? Защо не използваме нашата флота, за да стоварим нашата армия в Инчхън. Така на 15-ти септември тук има позиционна война. Съединените щати извършват морски десант, те изпращат войските си на всички тези места. Те правят морски десант при Инчон, който е близо до Сеул. Те правят десанта ето тук, при Инчхън,
09:14
което е горе-долу ето тук. (тук не съм супер прецизен). Интеренсното е, че в тази битка всички корейски войски, ето тук, те имат линии за доставки. Те трябва да получават храна, материали и свежи попълнения от тук, и колкото по-нататък навлизаш във вражеската територия, толкова повече се разпръскват войските. И тук стратегията била, вместо да воюват тук, какво ще стане ако ги заобиколим, и ако направием десант със значителни сили ето тук, за да прекъснем снабдителните линии на Северна Корея. И точно това направили американците, и то било успешно. Така Макартър изглежда гениален, той успява да превземе отново Сеул, да превземе Севернокорейската столица в този момент – Пхенян – и американците тръгват на север. И така изведнъж всичко започва със това, че севернокорейците тръгват надолу, а американците и южнокорейците тръгват нагоре, и били доста доволни от себе си. През цялото време Труман се опитвал да контролира Макартър. Макартър бил щастлив, той е супер уверен. Той считал, че армията
10:15
ще се върне в къщи за Коледа. Той не е очаквал, че Китай наистина смята да подкрепи Северна Корея. Даже нещо повече, той почти... той изглежда иска да влезе в бой с Китай, защото иска да изкорени комунизма и от Китай. Той един вид иска да изкорени комунизма от цяла Азия. Така че Труман казва: "Ограничи войната", не преминавай реката Ялудзян и внимавай. Не атакувай китайците, не влизай в бой с тях. Това ще ги ядоса и ще ги накара да се включат във войната. Но Макартър не приемал това сериозно. Той казва: "Виж, ще започна да пускам бомби по река Ялудзян, така че китайците няма да могат да изпратят войски и припаси в помощ на Северна Корея. Той се движи победно, уверен е в силите си, и тръгва към реката Ялудзян. И през цялото време китайците начело с Мао Дзъдун изпращат значителна армия. Те успяват да го направят тайно; движат се през нощта.
11:15
и даже имали тази практика, ако разузнавателни самолети прелетят над тях, всички китайски войници замръзват. Ако някой не замръзне, някой друг трябва да го застреля. Всеки ще иска да замръзне, така че никой не ги вижда отгоре. Така че това е тайно струпване на войски при река Ялудзян, като през цялото време Макартър е просто супер... супер самоуверен какво ще се случи. И сега отиваме в края на октомври... американците считат, че са на косъм от победата в Корейската война, и изведнъж китайците преминават река Ялудзян. Американците дори не са знаели, че там има големи китайски сили, готови да пресекат реката. И сега... отново, това е като играта "Риск" – сега китайците преминават; те изненадват американците, състоят се няколко сражения. Американците не са сигурни дали китайците са сериозни и продължават да воюват, но става ясно, че китайците имат сериозни намерения. Всъщност китайците успяват да изтласкат американците и южнокорейците по целия път обратно, така че те завземат отново Сеул. и пак като в играта "Риск",
12:15
сега китайците се разпръскват твърде нашироко. Американците и южнокорейците и всички други сили на ООН (макар силите на ООН да са основно американци) успяват да се прегрупират и после през март... Сеул преминава от едните в другите четири пъти. Така през март те отново превземат Сеул. В този момент Макартър, супер уверен, той казва на китайците: "Вие всъщност загубихте". Той дори се опитва да получи разрешение да използва ядрени оръжия срещу китайците. До някаква степен той дори не мисли, че му трябва разрешение от Труман, за да спре. Изглежда, че той много иска да изтласка китайците обратно, въпреки че те един вид са го изненадали първия път. Така на Труман вече му писва от този "неуправляем" играч, който си мисли, че може да командва играта, и да използва ядрени оръжия по своя собствена воля. Така че Труман освобождава Макартър през април 1951 година. В този момент има равенство на силите около 38-мия паралел...
13:20
постигната е патова ситуация при границата ето тук. И двете страни смятат, че краят на войната е предстоящ: "Добре, стигнахме дотам, откъдето тръгнахме. Трябва да спрем дотук." Но преговорите, за съжаление, отнемат повече от две години, като има много напред-назад какво да се прави с военнопленниците, и всичко останало. В крайна сметка отнема две години, така че на 27 юли 1953 г. има примирие, което е подписано от двете страни. И искам да изясня: военното примирие не е мирен договор. В него не се казва, че двете страни се споразумяват, че това е новата граница между държавите, че вече са в мир помежду си. Примирието означава просто, че ще спрат военните действия. Това не е официален край на войната. На теория Северна и Южна Корея, дори и до ден днешен, все още са във война. И дори до днес, записвам това видео през 2011 г. може би след няколко години те вече няма да са официално във война. Но те официално са в състояние на война, във военно примирие. Те просто се разбрали да спрат да воюват.
14:22
Така че след тази толкова кървава война, при всичките тези жестокости и от двете страни, Синман Ре, когато той е бил... първият път, в който севернокорейските войски навлезли в Южна Корея, той всъщност, преди това, той хвърлил в затвора много хора, които подозирал, че са комунисти. И когато казвам хора, имам предвид цели семейства понякога. Когато той отстъпвал, той позволил да бъдат убити голям брой хора, които просто подозирал, че са комунисти. И това не са били само военни, това са били и жени, и деца, това са били цели семейства. Така че той има вина за това. Ким Ир Сен също носи вина: когато севернокорейските войници навлезли в южнокорейския Сеул, те извършили много престъпления, убивали цивилни, убити били много изтъкнати интелектулаци в региона. И за двете страни това е една чудовищна война. И за да си представиш какво се е случило, Корея не е голяма държава. Но в Корея са загинали цивилни:
15:22
1,5 до 3 милиона цивилни жертви, като консенсусно се приема, че са 2 милиона. Това ти показва колко страшна е войната; дори не може да се изчисли броят на загиналите, при закръгляване до 500 000 души. Просто не се знае какво се е случило. 2 милиона души са загинали в държава, която не е толкова голяма. Има 30... като цяло са загинали около 40 000 американци. Китай, китайските загуби са от порядъка на... зависи от оценките, но около 400 000 войници. Имам предвид, че всичко това е много приблизително. Северна Корея загубва горе-долу същия брой войници. Южна Корея губи около няколкостотин хиляди войници. Така че това е една много кръвопролитна война, много кървава война, бих казал, която завършва с резултат, който не е различен много от това, когато е започнала. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България

DOWNLOAD SUBTITLES: