Are athletes really getting faster, better, stronger? | David Epstein

Are athletes really getting faster, better, stronger? | David Epstein

SUBTITLE'S INFO:

Language: Bulgarian

Type: Human

Number of phrases: 401

Number of words: 2354

Number of symbols: 12295

DOWNLOAD SUBTITLES:

DOWNLOAD AUDIO AND VIDEO:

SUBTITLES:

Subtitles prepared by human
00:00
Translator: Ivo Evtimov Reviewer: Biliana Nikolova Олимпийският девиз е „Citius, Altius, Fortius“. „По-бързо, по-високо, по-силно.“ И спортистите го изпълняват и то доста бързо. Победителят в олимпийския маратон от 2012 г. пробяга дистанцията за 2 часа и 8 минути. Ако се беше състезавал срещу победителя на олимпийския маратон през 1904 г., щеше да е спечелил с почти час и половина преднина. Човек може да си помисли, че ставаме някак си по-добри и човешкият вид постоянно прогресира, но не е като да сме се превърнали в нов вид само за един век. И така, какво става всъщност? Нека погледнем какво стои зад този спортен прогрес. През 1936 г. Джеси Оуенс постига световния рекорд на 100 метра. Ако Джеси Оуенс участваше на миналогодишното световно първенство в бягането на 100 метра, когато ямайският спринтьор Юсеин Болт финишира първи, на Оуенс щяха да му остават 4 метра до финала.
01:07
Това е доста в спринт дистанциите. За да придобиете представа колко е това, искам да ви покажа една демонстрация, разработена от спортния учен Рос Тъкър. Представете си стадиона на световното миналата година по време на бягането на 100 метра: хиляди фенове чакат с притаен дъх да видят Юсейн Болт /Легендата/, най-бързия човек на всички времена; присветват светкавици докато деветте най-бързи мъже на планетата се приготвят на стартовите блокчета. И искам да си представите, че Джеси Оуенс участва в това състезание. Сега затворете очи за секунда и си представете състезанието. Бум! Пистолетът дава сигнал. Американски спринтьор повежда. Юсейн Болт е плътно зад него. Юсейн го задминава и с приближаване на спринтьорите до финиша, ще чуете бийп за всеки състезател, пресякъл финала. (Бийп, бийп, бийп....) Това е целият финал на състезанието. Сега можете да си отворите очите. Първия бийп беше на Юсейн Болт. Последния беше на Джеси Оуенс. Чуйте ги пак. (Бийп, бийп, бийп....) Така погледнато разликата не е кой знае колко голяма, нали? Имайте предвид, че Юсейн Болт стартира
02:08
като се отблъсква от блокчета, за да бяга по специално произведена настилка, направена така, че да му позволява да се движи със скорост на ръба на човешките възможности. Джеси Оуенс, от друга страна, е бягал върху сгурия, пепел от изгоряла дървесина, и тази мека настилка е поемала много повече енергия от краката му докато е бягал. Вместо блокчета, Джеси Оуенс имал мотика, с която копаел дупки в сгурията, от които да стартира. Биомеханичният анализ на скоростта на ставите на Оуенс показва, че ако бягаше на същата настилка като Болт, нямаше да изостане с 4 метра, а щеше да е изостанал на една крачка. Вместо да финишира на последния бийп, Оуенс щеше да финишира на втория бийп. Чуйте ги отново. (Бийп, бийп, бийп....) Това е разликата, постигната от високотехнологичната настилка, и я виждаме във всички дисциплини по бягане. Да разгледаме по-дълго състезание. През 1954 г. сър Роджър Банистър става първият човек пробягал 1600 метра за по-малко от четири минути. В днешно време студенти постигат този резултат всяка година.
03:08
Понякога се постига дори от гимназисти. До края на миналата година 1314 души са пробягали 1600 метра за под четири минути, но както Джеси Оуенс, сър Роджър Банистър е тичал на мека сгурия, която е отнемала повече енергия от краката му, отколкото синтетичните настилки в днешно време. Консултирах се с експерти по биомеханика, за да разбера колко по-бавно е да се бяга на сгурия отколкото на изкуствена настилка, и техният отговор беше, че има забавяне от 1,5%. Така че, ако добавите коефициент на забавяне от 1,5% при всеки, който тича 1600 м под 4 минути на синтетична настилка, ето какво се получава. Остават само 530 души. Ако го погледнете от тази гледна точка, по-малко от 10 нови спортисти на десетилетие влизат в клуба на тези с резултат под 4 минути след сър Роджър Банистър. И така, 530 е доста повече от един и това е донякъде, защото има много повече хора, трениращи професионално, а и по-интелигентно. Дори студентите са професионалисти в тренировките си, сравнени със сър Роджър Банистър, който тренирал по 45 мин на тренировка, докато скатавал от лекции по гинекология в медицинския университет. И онзи, който спечелил олимпийския маратон през 1904 г.
04:10
за три часа и половина, той пиел отрова за плъхове и бренди докато бягал по трасето. Това била неговата представа за допинг. (Смях) Очевидно спортистите са станали и по-интелигентни в избора си на допинг и това е давало своето отражение в някои спортове, но технологиите са променили всички спортове, от по-бързи ски до по-леки обувки. Вижте рекорда на 100 метра свободен стил в плуването. Рекордът непрекъснато се подобрява, но е осеян с тези резки промени. Първият скок през 1956 г. се дължи на обръщането със салто. Вместо да спират и да се обръщат, плувците можело да правят салто под водата и да продължат в обратната посока. Вторият скок се дължи на въвеждането на преливниците по края на басейна. Те позволяват на вълничките да затихват, вместо да се превръщат в турбуленция, която да пречи на плувците докато плуват. А този последен скок се дължи на въвеждането на цели бански костюми с намалено триене във водата. Навсякъде във всички спортове технологиите променят резултатите. През 1972 г. Еди Меркс поставя рекорд
05:12
за най-дълго разстояние, изминато с колело за 1 час: 49 километра и 430 метра. Този рекорд е подобряван непрекъснато с усъвършенстването на колелата и аеродинамиката до 1996 г., когато достига 56 километра и 790 метра, близо 8 километра повече от Еди Меркс през 1972 г. Но през 2000 г. Световният колоездачен съюз постановява, че който иска да държи този рекорд, трябва да се състезава със същото оборудване, ползвано от Еди Меркс през 1972 г. Какъв е днешният световен рекорд? 49 километра и 700 метра, 270 метра повече отколкото Еди Меркс е изминал преди повече от 40 години. Всъщност цялото подобрение се е дължало на технологиите. И все пак, технологиите не са единственото, което повишава резултатите. Въпреки, че не сме еволюирали в нов вид за един век, генетичният фонд в състезателните спортове определено се е променил.
06:14
През първата половина на 20-ти век инструкторите по физическа подготовка и треньорите смятали, че средният тип телосложение е най-добрият за всички видове спорт: среден ръст, средно тегло, без значение в кой спорт. И това личало в телата на спортистите. През 1920 г. средният ръст при състезателите във високия скок и в тласкането на гюле е един и същ. Но тази практика била изоставена, след като треньорите осъзнали, че вместо от среден тип телосложение, имат нужда от много специализиран тип, който да пасва на конкретната дисциплина. Започва един вид изкуствена селекция, отсяване на различни типове тела, за различните спортове и телата на спортистите започнали да се различават сериозно. За сравнение днес гюлетласкачите са средно 6 см по-високи от спортистите във високия скок и 59 килограма по-тежки. И това се случва във всички спортове. Ако начертаем графика на височината към теглото на спортисти от 24 различни спорта от началото на 20-ти век, тя изглежда така. Има някакво разпръскване, но е някак си групирано около средния тип телосложение.
07:16
След това тази идея е изоставена и цифровите технологии първо радиото, после телевизията и интернет, дават на милиони, а в последствие на милиарди хора начин да следят елитните спортни състезания. Финансовите стимули и славата изстреляли елитните спортисти към нови висини, водещи до съвсем малък ешелон от единици спортисти, постигащи върхови резултати. Това засилило изкуствената селекция за специални тела. И ако начертаем същата графика за тези спортове днес, тя ще изглежда така. Телата на спортистите са станали много по-различни едни от други. И защото тази графика прилича на графиките показващи разширението на Вселената, с галактики отдалечаващи се една от друга, учените, които я откриват, я наричат „Големият взрив на телосложенията“. В спортове, където се цени височината, като баскетбол, високите спортисти станали още по-високи. През 1983 г. Националната баскетболна асоциация подписва споразумение, съгласно което играчите стават съдружници в лигата, с процент от продажбата на билети и телевизионните права. Изведнъж всеки, който можел да играе в НБА, искал да е там,
08:16
и отборите тръгнали да издирват по света телата, с които можели да печелят състезанията. За нула време процентът играчи в НБА с височина над 213 см се удвоил и достигнал 10 процента. Днес, един от 10 мъже в НБА е висок поне 213 см, но такива гиганти са изключително редки сред населението, толкова редки, че ако познавате американец на възраст между 20 и 40 години, който да е поне 213 см, има 17 процента шанс да играе в НБА в този момент. (Смях) Това значи, че на всеки седем 213-сантиметрови мъже, един е играч в НБА в момента. И височината не е единственото, което прави уникални НБА играчите Това е Витрувианският човек на Леонардо да Винчи, идеалните пропорции, с размах на ръцете равен на височината. Моят размах е равен точно на височината ми. Вашият вероятно също е подобен. Но не и при повечето играчи от НБА. Средната височина на играчите от НБА е малко под 200 см, но размахът им е средно 213 см. Играчите са не само изключително високи,
09:17
те са и безумно издължени. Ако Леонардо е трябвало да нарисува Витрувианския НБА играч е щял да ползва правоъгълник и елипса, а не кръг и квадрат. Така че в спортове, където височината е ценна, големите спортисти са станали още по-големи. Обратно, в спортове, където дребният ръст е предимство, дребните спортисти са станали още по-дребни Средно женските гимнастички са се смалили от 160 см на 145 см през последните 30 години, подобрявайки съотношението сила към маса и улеснявайки въртенето във въздуха. И докато големите порастват още а малките се смаляват, странните стават още по-странни. Средната дължина на предмишницата на играч на водна топка, отнесена към дължината на ръката им, се е увеличила, водейки до по-силен замах. Значи, високите стават по-високи дребните - по-дребни, а странните - още по-странни. В плуването идеалното телосложение е дълъг торс и къси крака. Също като издължения корпус на кану за бързо движение по водата. Точно обратното е предимство при бягането. Там трябват дълги крака и къс торс. И това личи при спортистите в днешно време. Тук виждате Майкъл Фелпс,
10:18
най-добрия плувец за всички времена, да стои до Хишам Ел Гаруж, световния шампион на 1600 м. Разликата във височината им е 18 см, но поради различното телосложение, изисквано от спортовете им, те носят панталони с еднаква дължина. 18 см разлика във височината, но имат еднакво дълги крака. В някои случаи търсенето на тела, можещи повече в даден спорт, стигнало до въвеждането в спорта на хора, които дотогава изобщо не са се състезавали, като кенийските бегачи на дълги разстояния. Свързваме кенийците със страхотни маратонци. Кенийците пък смятат, че хората от племето Календжин са най-добрите маратонци. Племето се равнява на едва 12 процента от кенийското население, но почти всички бегачи са именно от него. И се оказва, че повечето от тях имат уникална физиология: много дълги крака, изключително тънки към края си, което се дължи на техните предци, живели в условия на много топъл и сух климат. Еволюционната адаптация към това са дълги крайници,
11:18
много тънки към края си, за да може да се охлаждат по-добре. Поради същата причина радиаторът има дълги серпентини, за да увеличи повърхността си към единица обем, за да отдаде топлина, и защото кракът е също като махало, колкото по дълъг и тънък е към края, толкова по-ефективен е да се „люлее“. За да си представим успеха на календжинците, имайте предвид, че в историята само 17 американци са успявали някога да завършат маратон под 2 часа и 10 минути Това е темпо от 4 минути и 58 сек за 1600 метра. 32-ма календжинци постигат тези резултати само миналия октомври. (Смях) И това от население, равняващо се на населението на Атланта метрополитън. И все пак, дори и усъвършенстването на технологиите и промяната в генетичния фонд в спортовете не са отговорни изцяло за промяната в резултатите. Спортистите имат друга нагласа в сравнение с миналото. Гледали ли сте филм, в който някой го удря ток и го изхвърля на метри? Няма експлозия. Това, което се случва е, че електрическият импулс кара мускулните влакна да се свият изведнъж и хората сами се хвърлят на метри.
12:19
Всъщност те скачат. Това е силата, съдържаща се в човешкото тяло. Но обикновено не можем да я използваме почти изцяло. Нашият мозък ни ограничава да не използваме целия си физически потенциал, за да не се нараним, късайки мускули и сухожилия. Но колкото повече знаем как действа този ограничител, толкова повече учим как да го изтласкаме назад, поне мъничко, в някои случаи убеждавайки мозъка, че тялото няма да е в смъртна опасност, ако се напрегне още малко. Ултрамаратонските дисциплини служат за чудесен пример. Ултрамаратоните са се смятали за вредни за човешкото здраве, но сега разбираме, че имаме всички характеристики, необходими за ултрамаратони: липса на козина плюс концентрация на потни жлези, които ни охлаждат докато тичаме; тесни талии и дълги крака отнесени към цялото телосложение; голяма повърхност на ставите, за поемане на ударите. Имаме свод на стъпалото, който действа като пружина, къси пръсти на краката за по-добро отблъскване, вместо дълги за захващане на клони, и когато тичаме, можем да въртим торса и раменете си ето така, докато главата ни сочи право напред.
13:20
Приматите не могат така. Те тичат по следния начин. Имаме и големи седалищни мускули, които ни държат прави докато тичаме. Виждали ли сте дупето на шимпанзе? Изобщо нямат бузи, защото не тичат изправени. И щом спортистите разбрали, че сме идеални за ултрамаратони, са започнали да правят неща немислими преди това, спортисти като испанския ултра бегач Килиан Хорнет. Тук Килиан тича нагоре към връх Матерхорн. (Смях) Със суитчър, вързан на кръста. Толкова е стръмно, че не става за тичане, а той се придърпва с въже. Това е вертикален участък от повече от 2400 метра и Килиан го е минал до горе и обратно за под 3 часа. Удивително! И колкото да е талантлив, Килиан не е някакво физиологично изключение. След като вече го е постигнал, други спортисти ще го последват, както други спортисти са последвали сър Роджър Банистър в подобряването на рекорда на 1600 м. Промени на технологиите, в гените и промяна на нагласата. Иновациите в спорта,
14:21
далѝ са нови настилки или нови техники в плуването, популяризирането на спортовете, намирането на нови тела сред различните нации по света и въображението в спорта, разбирането на това какво може реално човешкото тяло, води до спортисти, които са по-силни по-бързи, по-дръзки и по-добри от всякога. Благодаря ви много. (Аплодисменти)

DOWNLOAD SUBTITLES: