Солярис. Серия 1 (фантастика, реж. Андрей Тарковский, 1972 г.)

Солярис. Серия 1 (фантастика, реж. Андрей Тарковский, 1972 г.)

SUBTITLE'S INFO:

Language: Bulgarian

Type: Human

Number of phrases: 484

Number of words: 3277

Number of symbols: 16134

DOWNLOAD SUBTITLES:

DOWNLOAD AUDIO AND VIDEO:

SUBTITLES:

Subtitles prepared by human
00:00
МОСФИЛМ Наталия Бондарчук Донатас Банионис Юри Ярвет Владислав Дворжецки Николай Гринко Анатолий Солоницин във филма С О Л А Р И С по научно-фантастичния роман на Станислав Лем сценарий Ф. Горштейн, А. Тарковски режисьор Андрей Тарковски оператор Вадим Юсов
01:21
художник Михаил Ромадин музика Едуард Артемиев звук Семьон Литвинов С О Л А Р И С Част първа Крис! Ела тук! Точно на време си. Той се разхожда всяка сутрин не по-малко от час. Забранил съм му да се връща по-рано. Имаше много работа. По цели нощи стоеше. Тази негова соларистика! Напомня ми на счетоводител, приготвящ годишен отчет. Чакахме те още вчера. Искаше да избяга, когато ме видя. Здравей! Здравей! Аз, навярно, не трябваше да ви преча днес. Колко сме остарели ние с теб! Чак сега го разбрах. Е, за какво се извиняваш! Ясно му е, че всичко ще зависи от неговото първо съобщение от станцията. Екипажът предава през цялото време неразбираеми и объркани данни. Ако той потвърди, че по някакви причини работата е невъзможно да продължи,
07:55
станцията може да бъде изведена от орбитата на Соларис. Това му е ясно. Ти обеща да поговориш с него. Донесох лентата. Впрочем за това и дойдох. Да, разбира се! Ще имаш ли нещо против, ако малкият поживее при вас няколко дни? Имам много работа, а няма при кого да го оставя. Ана ще го наглежда. Сега тя ще има повече свободно време. В колко часа ще лети? Утре сутринта вече няма да е тук. Хубаво е тук, у вас. Тази къща прилича на къщата на дядо ми. Тя много ми харесваше. И ние с майка ми решихме да построим същата. Не обичам новите неща. Е, аз ще тръгвам. Имам страшно много работа. Няма ли да останеш? Това съм го виждал вече много пъти. На 21 ден след изстрелването на експедицията, радио биологът Вишняков и физикът Фехнер извършиха изследователски полет над океана на Соларис с глисер на въздушна възглавница. Когато след 16 часа те не се върнаха, бяхме принудени да обявим тревога. Мъглата се сгъсти и бяхме принудени да преустановим търсенето.
11:02
На станцията се върнаха всички спасителни апарати, освен хеликоптера, пилотиран от Бъртън. Бъртън се върна час след падането на мрака. Като излезе от вертолета, той хукна да бяга... Изпаднал в нервен шок. Разбирате, че за мъж, зад гърба на когото има 11 години полети при тежки условия, това беше поразително. След два дни той се възстанови, но повече не излезе от станцията. И се стараеше да не приближава прозореца, от който се вижда океана. После ни писа от клиниката, че смята да направи изявление, в което ще стане въпрос за нещо изключително важно, което, по негово мнение, ще реши съдбата на соларистиката. Отлично. Нека сам разкаже всичко. Точно сега е времето да дадем думата на Бъртън. Когато за първи път се спуснах на 300 метра, стана трудно да удържа височината, защото се надигна вятър. Трябваше да съсредоточа цялото си внимание на управлението.
12:21
И известно време не поглеждах навън. Като резултат, против желание си, попаднах в мъгла. Това най-обикновена мъгла ли беше? Разбира се, че не. Не беше обикновена мъгла. Изглеждаше като колоидна и много лепкава. Покри всички стъкла. От съпротивлението, оказвано от мъглата, оборотите ми паднаха и изгубих височина. Не виждах слънцето, но в неговата посока мъглата светеше в червено. След половин час успях да изляза на открито пространство. То беше почти кръгло, с диаметър няколко стотин метра. В този момент забелязах промяна в състоянието на океана. Вълните съвсем изчезнаха, и повърхността стана почти прозрачна. Под нея сe събра жълта тиня. Тя се издигаше нагоре на тънки ивици и когато изплуваше, блестеше като стъкло. После започна да ври и да се пени, и... да се втвърдява. Приличаше на прегорял захарен сироп.
13:37
Тази тиня или слуз... се събираше на големи буци, и постепенно оформяше... различни фигури. Започна да ме всмуква към стената на мъглата, и известно време трябваше да се боря с това движение. Когато отново погледнах надолу, видях нещо, което напомняше градина. Как така градина? Моля за внимание. Видях дървета, живи плетове, акации, пътеки. И всичко това от тази субстанция. А тези дървета и растения, които сте видели, имаха ли листа? Храстите, акациите? Не, вече казах, всичко беше като от гипс, но в естествена големина. После започна да се пука и да се чупи. От пукнатините излизаше жълта тиня, започна да ври и да се пени отново. Вие сами ще се убедите във всичко. От време на време включвах камерата. Всичко, което видях, трябва да е записано на лентата. Тогава предлагам да прекратим разговорите и да видим всичко това с очите си.
14:56
Е, да видим филма ви. Много интересно. Това ли е всичко? Целият филм? - Да, това е всичко. Но ние нищо не разбрахме. Снимали сте облаци. Защо сте снимали само едни облаци! Може би това е мъглата, за която ви говорих. За мен това е съвсем неочаквано. Всичко това може да е резултат от въздействие на биотоковете на океана на Соларис върху съзнанието на Бъртън. Както сега ни е известно, той е не само гигантски мозък, но и субстанция, способна да мисли. Това са хипотези, които не са потвърдени. Не се ли чувствахте болен този ден? Следващата част е достатъчно безсмислена. Ето от тук... в един от отворите и открих там плаващ предмет. Стори ми се, че това е гащеризона на Фехнер, още повече, че по форма наподобяваше човек. Обърнах машината, боях се да не прелетя мястото и да го изгубя. В този момент... фигурата леко се повдигна... сякаш плува или... стои до кръста във водата.
17:58
Този човек... той беше без гащеризон, движеше се... Не разбрах. Човек? Да, човек. Една минута. Вие какво, видяхте ли лицето му? Да. Какъв човек? И кой беше той? Беше... дете. Какво дете? Виждали ли сте го преди? - Не, никога. Във всеки случай, не го помня. Когато прилетях по-близо, видях в него нещо нередно. В какъв смисъл? Не разбрах веднага какво е, а после разбрах, че е необикновено голямо. Гигантско. И това е още слабо казано. Беше просто... четири метра. Имаше... сини очи, черна коса. Може би не сте добре... Тогава може да прекъснем заседанието. Ще продължа. То беше голо... напълно голо, като новородено. И мокро, по-скоро хлъзгаво.
19:43
Кожата му блестеше. Издигаше се и падаше с вълните, но независимо от това, се движеше. Беше отвратително. Извинете, ще пренавия. Не остана много... ...съобщените от Бъртън сведения представляват съдържанието на комплекс от халюцинации, предизвикани от атмосферното влияние на планетата, със симптоми на помрачение, които са способствали за възбуждане на асоциативни зони от кората на главния мозък. И на тези сведения почти нищо или нищо в действителност не съответства. Колко е голямо това "почти"? Извинете, още не съм... свършил. Има отделно записано особено мнение на проф. Месинджър, който смята, че съобщените от Бъртън сведения могат в действителност да са се случили и се нуждаят от много добросъвестно изучаване. Това е всичко. Всичко това го видях със собствените си очи! По този въпрос се придържам към друго мнение. На прага сме на най-великото откритие, и не бих искал на нашето решение да окаже влияние фактът, че ние...
21:13
се основаваме на наблюдения на човек без никаква научна степен. Въпреки, че не един изследовател би завидял на този пилот, за присъствието на духа, за таланта му на наблюдател. И след това ми се струва, че в светлината на последните сведения, нямаме никакво морално право да прекратим изследванията. Разбирам чувствата на проф. Месинджър. Разбирам го. Но нека погледнем изминатия от нас път. Соларистиката тъпче на същото място, на което беше при възникването й. Трудът през всичките тези години се оказа напразен. Това, което знаем сега за Соларис, има отрицателен характер, прилича на планина от несвързани факти, които не могат да се вмъкнат в рамките на каквато и да е концепция. Точно в такова положение се намираме и сега. Соларистиката се изражда. Става дума за неща, много по-важни от изучаването на соларистика.
22:24
Става дума за границите на човешкото познание. Смятам, че с изкуственото установяване на такива граници, ние самите нанасяме удар по идеята за безграничността на мисленето. Като ограничаваме движението напред, способстваме за движение назад. Аз все пак повтарям въпроса си. Какво означава, че съобщените от мен сведения "почти на нищо не съответстват"? Нали видях това със собствените си очи. Какво означава "почти"? "Почти на нищо" означава, че някои реални явления могат да предизвикат вашите халюцинации, Бъртън. Във ветровито време е лесно да сбъркаш люлеещ се храст с живо същество. А какво да кажем за чужда планета! Така че в това няма нищо оскърбително, Бъртън, нищо. Бих искал да знам какви последствия ще има особеното мнение на проф. Месинджър? Практически никакви. Това означава, че изследвания в тази насока повече няма да се правят. Във връзка с това искам да направя изявление. Комисията не оскърби мен, аз не се броя, тя оскърби духа на експедицията,
23:39
поради което смятам за свой дълг да заявя... Е, и така нататък... Сега се смята за добър тон да се изсмееш при споменаване на доклада на Бъртън. Благодаря, Бъртън. Отдавна се познаваме, но нищо не съм знаела за вас. Знаете ли, бил сте много красив. Какво говорите, но благодаря все пак. Е, Крис, какво мислиш за всичко това? Ако не възразяваш, бих искал да говоря със сина ти насаме. Не ми се иска да изглеждам като кретен за пореден път. Ще ви чакам долу до люлката. Нелеп човек някакъв. Напразно говориш за него така. Той самият се чувства неловко. Струва му се, че ще ни попречи да се сбогуваме. Той е деликатен човек и щом е решил да дойде, значи го смята за важно. Въпреки това признавам, че сега не искам да виждам никого. Ние и така не разговаряме често.
25:20
Радвам се, че казваш това. Макар и в последния ден. Последният ден... Когато се сбогуваш специално, после винаги става гадно. Леля ти идва. Знаеш ли, Крис, да се видим след обяд. Трябва да поговорим. И защо тогава точно днес покани този Бъртън? Къде ще спят гостите? При теб или в стаята горе? Горе, мисля. Е, отивам на среща при люлката. А може би... - Почакай... Не можеш ли да почакаш в твоята стая! Слушай, Крис... Какво стана? Какво стои там? - От какво те е страх? - Стои в гаража и гледа. Това е кон. Не е необходимо, аз вече видях. Да вървим! Хайде! Той е добър. Виж какъв красавец е! Разберете ме правилно. Смятам, че соларистиката е в задънена улица именно в резултат на безотговорно фантазиране. Мен ме интересува истината, а вие искате да ме изкарате предубеден привърженик.
27:31
Не мога да произнасям решения, ръководейки се от душевни пориви. Аз не съм поет. Имам съвсем конкретна цел: или да прекратя изследванията, извеждайки от орбита станцията и узаконявайки кризата и безизходицата на соларистиката, или да взема на извънредни мерки, като, може би, въздействие върху океана с енергийно облъчване. Не, само не това! - Защо? Вие сам предлагахте изследванията да продължат на всяка цена. Вие какво, искате да унищожите това, което не сме в състояние да разберем сега? Извинете, но аз не съм привърженик на познание на всяка цена. Познанието е само тогава действително, когато се основава на нравствеността. Дали науката е нравствена или безнравствена, зависи от човека. Спомнете си Хирошима. Не правете науката безнравствена! Странно... Странно. Нищо странно няма. Дори вие самият не сте уверен в това, че всичко, което сте видели там не е халюцинация. Нали виждам. Много ви благодаря. Считайте, че вече сме говорили.
28:47
Какво стана? - Тръгвам си. Къде? Той е счетоводител, не учен. Ти беше прав! С теб сме приятели все пак, не си струва така да се изказваш за него. Отлично! Знаем се от 20 години. Това все някой ден трябва да свърши. Момчето ще го оставиш ли? Защо го обиди? Твърде жесток си, трябва да ти кажа. Такива, като теб, е опасно да ги пускат в космоса. Там всичко е крехко! Да! Наистина крехко! Земята вече се е приспособила към такива, като теб, въпреки, че това й струваше дяволски много жертви! Ти какво, ревнуваш го, че той ще ме погребе, а не ти? По този начин беше установено, че океанът на Соларис е своеобразен мозък. Именно след това беше изказана смелата хипотеза, предполагаща, че океанът е мислеща субстанция. За тази хипотеза години наред няма потвърждаващи или отхвърлящи аргументи. Това е предаване за Соларис. Сред вярващите не останаха много. Преди всичко това са тези, свързани със съдбата на станцията.
30:26
Сега на тази колосална станция, оразмерена за 85 човека, работят трима. Това са астробиологът Сарториус, кибернетикът Снаут и физиологът Гибарян, който се занимава с проблема за... Обаждам се от града. Бъртън! Ана, излез за минута, трябва да поговорим. Не за това говорих с Крис и не му казах най-важното. За Месинджър, който изказа особено мнение на това заседание. Той се заинтересува от Фехнер, който загина в океана на Соларис. Оказа се, че той е оставил син сирак, напуснал си е семейството. И ние с Месинджър ходихме до вдовицата на Фехнер. И аз видях с очите си момчето. Не си ми казвал за това. Не е имало повод. - Добре, какво стана? Това, че момчето не се различаваше от това, което видях на Соларис. Наистина не беше 4 метра.
31:48
Сега, преди старта, не му трябва да мисли за това, но там - нека си спомни. Това са излишни документи. Това, което трябва да се запази, е при мен, в стаята ми. Разработки от института, курсовата... Как се е запазило всичко? Ако нещо се случи, те моля, някой да се погрижи за тях. Измисли нещо. А, да, не търси тази лента. Взех я със себе си. Помниш ли, тази с огъня? Да, да, вземи я, разбира се. Готов ли си, Келвин? - Готов съм, Модард! Не се безпокой за нищо. На добър път! Поздрави нашите. Кога е стартът? - Вече летиш, Крис! Бъди здрав! Станция Соларис! Направете нещо! Струва ми се, че губя стабилизацията. Тук Келвин. Приемам. Къде сте всички? Има гости! Приемам. Доктор Снаут? Снаут? Аз съм Келвин, психолог.
46:15
Както виждам, не сте ме очаквали. Получихте ли радиограмата? Да, да, разбира се. Какво ви става? Извинете... извинете... А Гибарян къде е? Къде е Сарториус? Сарториус си е в каютата. Гибарян умря. Как така умря? Самоубийство... Но извинете... аз познавам Гибарян. Той никога не би... Той почти през цялото време беше в състояние на дълбока депресия. Откакто при нас започнаха тези бъркотии... Ето какво. Починете си, вземете вана, настанете се в някоя стая... и елате след час. Бих искал да видя Гибарян, т.е. Сарториус. По-късно. Още повече, че той надали ще отвори. Горе в лабораторията е. Слушайте, Снаут, разбирам, че се е случило нещо извънредно
47:57
и може би... Доктор Келвин... Разбирате ли... Да, елате след час. Моля ви. Идете, починете си. Чуйте, сега сме тримата със Сарториус. Него, както и мен, ни познавате по снимките. Ако видите нещо необичайно с мен или със Сарториус, постарайте се да се сдържате. Какво да видя? - Не знам, това зависи от вас. Халюцинации? - Не, но не нападайте... запомнете. Какво? - Не сме на Земята. По-добре елате вечерта или през нощта. Или не, елате утре сутринта! А. ГИБАРЯН ЧОВЕК К. КЕЛВИН Здравей, Крис. Нямам вече много време. Трябва да ти разкажа някои неща
51:52
и да те предупредя за тях. Сега си вече на станцията и знаеш какво се е случило с мен. Ако не, то Снаут или Сарториус ще ти разкажат. Какво е станало с мен, това не е важно. Това не може да се разкаже. Страхувам се, че това, което стана с мен, е само началото. Не бих искал, разбира се, но това може да се случи и с теб, и с всички останалите. Тук това може да стане навярно с всеки. Само не мисли, че съм полудял. Аз съм нормален, Крис, повярвай ми. Но ти нали ме познаваш? Ако успея, ще ти разкажа защо направих всичко това. Всичко това ти го казвам, защото ако ти се случи, да знаеш, че това не е безумие. Това е основното. А що се отнася до по-нататъшните изследвания,
53:11
аз съм склонен да приема предложението на Сарториус да подложим плазмата на океана на рентгеново облъчване. Знам, че това е забранено, но няма друг изход. Ние - или вие, само ще затънете. Може би всичко това ще ви изведе от мъртвата точка. Това е единственият шанс на контакт с това чудовище. Друг изход няма, Крис. Ако... Д-р Сарториус, аз съм Келвин. Пристигнах преди два часа. Разберете - изпаднах в някакво глупаво положение. Ако не отворите, ще разбия вратата! Добре, ще отворя, но не влизайте - сам ще изляза. Ами добре. Казвам се Келвин. Слушам. Вие трябва да сте чували за мен. Работя, т.е. работех с Гибарян. От Снаут разбрах, че Гибарян... че него го няма.
57:47
В такъв случай историята ви е известна. Да, това е ужасно. Не знам подробности, но той е умрял... Не е в това работата, всеки от нас може да умре. Но той завеща да бъде погребан на Земята. А нима космосът е лош гроб за него? На Гибарян му се прииска в земята, при червеите. Исках да го пренебрегна, но Снаут настоя. Чувал ли сте някога за Бъртън? Пилотът, който... Да, който участва в издирването на Фехнер. Фехнер умря великолепно, а Гибарян се уплаши. Не си струва да говорим лошо за него... сега. Не мислете за това. Сега трябва да се мисли единствено за дълга. Пред кого? Пред истината. - Значи пред хората. Не търсите там истината. Вижте... Позата ви е нелепа. Така нареченото ви мъжество е нечовешко. Чувате ли ме! Вървете си. Очевидно сте впечатлителен. Трябва да привикнете. Бъдете здрав. Разговарях със Сарториус. Според мен е гаден тип.
01:02:00
Той е много талантлив учен. Знаете ли, струва ми се, че съм малко болен. Вие сте напълно здрав, но не се вслушвате в съветите. Снаут, освен нас тримата, на станцията има ли още някой? А вие видяхте ли? Вие ме предупреждавахте... за какво? Какво сте... видели? Това човек ли е? Тя истинска ли е? Мога ли да я докосна... да я нараня, а? Кога я видяхте за последен път, днес? А ти, ти кой си? Тихо... От къде се е взела? - Остави ме на мира! Страх те е... Не се тревожи. Няма да те взема за луд. Луд! Господи! Та ти нищо... съвсем нищо... Луд! Това би било спасение! Слушай, Снаут... Всичко това е няма смисъл. Все едно, те няма да ме разберат.
01:04:52
Нали те мислят, че съм полудял. Виждаш ли, Крис, че всичко това не е лудост. И трябва да го направя, защото се страхувам, че те ще дойдат тук, имам предвид Снаут и Сарториус. Те сами не разбират какво вършат. Страхувам се, Крис... Не мога... Никой няма да може да разбере това... Отвори! Чуваш ли, Гибарян! Отвори! Не ставай глупак! Това сме ние, Снаут и Сарториус! Искаме да ти помогнем! Искали да ми помогнат! Ей сега, ей сега. Стига сте чукали! Сам съм си съдия. Ти видя ли я? Крис, да знаеш, че това не е безумие. По-скоро става въпрос за съвестта. Така ми се искаше да беше долетял по-скоро, Крис. От къде ти... Колко е хубаво! Но как така... От къде разбра къде съм? Как така "от къде"?
01:11:31
Недей, Крис, гъделичкаш ме. А... къде са ми обувките? Обувките? Не... не са там. Кой е това? Крис, това съм аз... Знаеш ли... Имам чувството... сякаш нещо съм забравила. Не мога да разбера... Обичаш ли ме? Защо говориш глупости, Хари, сякаш не знаеш. Сега ще изляза за малко. Ти ме почакай, става ли? Тогава ще дойда с теб. - Не, Хари. Ще се върна скоро. Не! Какво става? Защо? Не знам... Не мога... Какво не можеш? Чувствам, че трябва да те виждам през цялото време. Ти какво, дете ли си? Аз трябва да работя, Хари. Държа се като глупачка. А ти също... Бягаш целия разрошен. Като Снаут.
01:14:21
Като кой? - Като Снаут. Снаут? Слушай, а ти от къде го... Трябва да тръгвам. Ако искаш, да вървим заедно. С рокля няма да можеш да облечеш гащиризона. Съблечи се. Крис, помогни ми. Не мога да я развържа. Защо гледаш така?

DOWNLOAD SUBTITLES: